top of page

РУСЕ

ГРАД НА СВОБОДНИЯ ДУХ

Русе е най-големият български град по поречието на река Дунав. Разположен на Североизточната граница на България с Румъния, той е административен център на едноименните община Русе и област Русе, както и важен икономически, транспортен, културен и образователен център от регионално и национално значение.

Русе често е наричан в България „Малката Виена“ заради многобройните сгради-паметници на културата, в чиято архитектура са застъпени стиловете необарок, модерн, неокласицизъм и сецесион. 

​

Символи на града са Доходното здание и Паметникът на свободата.

Русе се намира в най-западната част на най-голямата крайдунавска низина – Побрежие, и североизточно от устието на река Русенски Лом. Докато левият бряг на Дунав (от румънска страна) е нисък и мочурлив, тук десният бряг край Русе е висок и сух. Има две заливни тераси и три надзаливни тераси – 15 – 22 m, 30 – 66 m и 54 – 65 m. Средната надморска височина на градската част е 45,5 m.


Застроената част на Русе има формата на елипса по продължение на реката с обща дължина около 11 km. Градът обхваща територията между слетия със сушата остров Матей и устието на Русенски Лом от запад и до височината Сръбчето на изток. През 20 век западният край на града е променен значително – устието на Русенски Лом е коригирано и преместено на запад, а самият дунавски бряг и фарватер са преместени значително на север.


Южно от града е разположен хълмът Саръбаир с връх Левента, висок 159 m. Върху него се намира най-високата телевизионна кула в България – 204 m с антената.

 

Като пристанищен град на река Дунав, днес Русе се свързва с пристанищата на десетте дунавски страни, както и страните по Рейн и каналните връзки на Западна и Централна Европа, чрез Рейн-Майн-Дунав. В десетте дунавски страни живеят днес 205 милиона души. Високият бряг, върху който е разположен град Русе, е неуязвим за наводнения. Изключения правят заливната тераса, местата около устията на р. Русенски Лом – квартал Сарая, бившите флотски казарми и пристанище Русе-Запад.

Населението на Русе е 145 765 души (по данни на НСИ към 31.12.2015 г.), което го превръща в петия по големина град в България.  Реката приобщава града и към европейския транспортен коридор № 7, създавайки условия за търговско и круизно речно плаване.

Отстоящ на 310 km от София и само на 75 km от румънската столица Букурещ, градът притежава огромни възможности да се превърне в стратегически интермодален и логистичен център на страната и на Югоизточна Европа, като се има предвид географското му положение, утвърдената му роля на важен промишлен център, както и наличието на първия в страната пътен и железопътен мост над река Дунав – Дунав мост. 

Река Дунав

ИСТОРИЯ

НА ГРАДА

Произход на името


Името „Русе“ идва след редицата от имена: Руси (Рюси), Русико, Руши, Русчук, Русиг и други.


Съществува схващане, че Руси и Русе са синоними на Червен и произлизат от общославянското прилагателно русе, сродно с латинското русос, френските руж и русе, старобългарското рыждь. Имената Русчук и Русе вървят след Освобождението първоначално ръка за ръка, заедно фигурират върху пощенското клеймо, за да остане по-късно само името Русе. Най-старият източник, в който се споменава името Русе, е един итинерарий (пътеводител) от края на XIV в. Наред с Търново в него е отбелязано името Роси.

*Кликнете два пъти, за да прегледате снимката.

*Кликнете два пъти, за да прегледате снимката.

Античност и ранно средновековие

​

Русе е град с 20-вековна история, която започва с изграждането на тракийско селище, наследник на което през римско време става крепостта Сексагинта Приста (на латински Sexaginta Prista). Тя е военно средище и флотска станция. Възниква по време на управлението на император Веспасиан (69 – 70) като част от укрепителната система по северната дунавска граница на римската провинция Мизия, създадена 15 години сл. Хр. Крепостта е разположена на главния път от Сингидиум (днешен Белград) до делтата на Дунава. Тук през различно време стануват кохорти от по 600 души и други военни единици. Значението на Сексагинта Приста като твърдина и станция на дунавската флотилия е важно, защото превозът на продоволствия и оръжие се осъществява по реката. Крепостта по-късно е унищожена от нападенията на авари и славяни през 6 век.

Sexaginta Prista

В превод означава: „Пристанище на шейсетте кораба“.


Римският кастел възниква върху руините на старо тракийско селище. Доказателството за това са откриването при разкопките на тракийска кана, датирана от II-I век преди Христа, съдържаща органична материя. При направения анализ на материала се установява, че той е от домашни животни. На времето месото от домашни свине се е считало за деликатес, а наличието на голям процент такива кости показва, че местното население е било заможно. Също така археолозите откриват и античен керамичен съд от Родос, датиран от III век преди Христа. Намерени са и много останки от керамични съдове за кухненска употреба, транспортни съдове и още много други, които свидетелстват и за силно развита търговия.
Първите данни за кастела идват от записките на античния географ Клавдий Птоломей, който споменава за неговото съществуване.

 

Също така в пътеводителя на император Антонин Пий се споменава за Sexantapristis. Професор Борман съпоставя името на кастела с военно пристанище в Италия от времето на Траян, т.е. „сто камери“. Предполага се, че Сексагинта приста е имала 60 такива прегради. При разкопки, извършени през 2006 година на територията на кастела, са открити и останки от римски военен щаб, вероятно използван през първата четвърт на IV век до първото десетилетие на V век. Датирането е извършено въз основа на намерените монети и керамика. Открити са и 30 стъпала, водещи към укрепен с камъни тунел, използван през османската епоха.


Първите значителни изследвания на Сексагинта Приста се правят от братята Карел и Херман Шкорпил.
Сексагинта Приста споделя съдбата на останалите крепости по десния бряг на Долния Дунав. Тя загива под ударите на авари и славяни в края на VI и началото на VII век. По-късно, през IX – X век, върху нейните руини възниква средновековното селище Русе.

​

По време на българските

държави през

средновековието

(681 – 1422)

Червен е средновековен български град, един от най-значимите военни центрове на Втората българска държава (12-14 век). Намира се до село Червен на 55 km източно от град Русе.там е съществувала ранновизантийска крепост от 6 век, но после е обитавана още през тракийската епоха. През 1235 г., когато става седалище на средновековната българска Червена митрополия. Засегнат е от татарското нашествие през 1242 г. и е завзет от византийски сили, предвождани от Михаил Глава Тарханиот по време на Ивайло (1278 – 1280).

​

През третата част на 14 век територията му надхвърля 1, 8 km² и има добре откроена структура, включваща укрепен град върху обширен скален рид в извивка на река Черни Лом и развити занаяти: железодобив, железообработване, златарство, строителни, художествени, битови и други занаяти. Кръстопът на пътища от река Дунав към страната, и това го превръща в значимо търговско средище. Разрушен от османските турци през 1388 г. В пределите на Османската империя.
Червен е археологически обект със значим принос. Разкрити са: голям феодален дворец, крепостни стени, два, подземни тунела, 18 църкви, обществено-административни сгради, жилища, работилници и улици.
Напълно запазена е крепостна кула от 14 век. Находките от Червен се съхраняват в Националния исторически музей в София, Националния археологически музей в София и Регионалния исторически музей в Русе. Сред тях се открояват няколко големи съкровища, накити, епиграфски паметници, керамика, предмети от бита и др. Обявен е за Национален археологически резерват (1965 г.) и е туристически обект с изградена инфраструктура.

Под османско владичество

Първото сведение за устройството и формата на Русенската крепост намираме в хрониката на Ваврен. След превземането на Тутраканската и Гюргевската крепост през 1445 г. влашкият воевода Влад Дракул казал на Валеран дьо Ваврен, че "по пътя за Никопол на българския бряг имало един кастел, наречен Русико". Важно е да се уточни, че Русенският кастел бил „съвсем подобен“ на тутраканския (имал квадратна форма с 4 ъглови кули — 3 малки и 1 голяма, която отгоре завършвала с дървени конструкции). Това означава, от една страна, че те са изградени в едно и също време и водят началото си отпреди Османското нашествие в този край, и от друга страна, че Русенската крепост е имала малки размери.

​

И наистина тукашният турски гарнизон е бил съвсем малоброен — през 1479/80 г. се числели 11 постоянни бранители към „крепостта Йергьоги на отсамния бряг“. Селището на Русе извън крепостта е наречено в хрониката на Ваврен „село“, но според регистъра от 1479/80 г. той е град с доста многочислено население — 239 български домакинства и 4 мюсюлмански. Влашкият воевода Влад Цепеш съобщава в писмото си до унгарския крал Матиаш Корвин, писано в Гюргево на 11 февруари 1462 г., че в „Гюргево от двете страни“ са избити 6414 души и че превзел крепостта на отсрещната страна на Дунава, т. е. Русе, и нейният субашия (началник) бил убит.


Изгорялата през 1445 г. и пострадала при нападението на Влад Цепеш крепост била поправена по нареждане на султан Мехмед II (1451 —1481), Това известява един османотурски надпис върху мраморна плоча, която някога е била вградена вероятно над портата на Русенската крепост.


Името Русчук се споменава за пръв път през 1503 г. в мирния договор между Унгария и Османската империя. Градът наброява 6000 дървени къщи, и има построени 9 джамии и 2 бани. 


По време на похода от 1596 – 1598 г. на влашкият войвода Михай Витязул Храбри Русчук е опожарен и съсипан. През 18 век той е превърнат в голяма крепост, част от укрепения четириъгълник Русчук – Шумен – Варна – Силистра. Градът наброява до 20 000 човека според хроники от 1793 г.. През 1811 г. в околностите на града се провеждат сражения от Руско-турската война 1806 – 1812 г.. На 22 юли 1810 г., след 10-дневно бомбардиране, е предприет щурм на града, който е отбит, струвайки на руската армия огромни загуби. Опитът на турците да деблокират Русчук (Русе) завършва на 26 август с поражение за тях в сражението при с. Батин, след което руските отряди завземат Свищов, Бяла, Търново и Оршова. На 15 септември се предават Русчук (Русе) и Гюргево.


През Кримската война на 25 юни (7 юли) войските на Омер паша съсредоточени при Русчук (над 30 хил.) форсират Дунава и след бой с малочисления руски отряд, упорито отбраняващ остров Рамадан на Дунав, овладяват Гюргево, със загуби до 5 хил. човека.

Възраждане

Русчук израства като един от най-големите дунавски балкански градове и след Кримската война от 19 век е административно средище на Дунавския вилает на Османската империя (от 1864 г. до 1877 г.), простиращ се от Варна и Тулча до София и Ниш. В Дунавския вилает, който се свързва с дейността на Мидхат паша, се извършват редица нововъведения, целящи осъвременяването на Османската империя. Водоснабдяването на Русчук е едно от тях.

​

  • През 1864 г. се открива първата съвременна печатница в българските земи.

  • През 1865 г. за първи път в България улиците получават имена.

  • През 1866 г. се открива първата телеграфна линия в България между Варна и Русчук (Русе), минаваща през Шумен. 

  • През 1867 г. се завършва първата жп линия (Русчук-Варна).

  • През 1870 г. в Русчук се провежда първото в страната изложение на местната индустрия и земеделското производство и започва да функционира първата Фабрика за алкохолни напитки на Г. Петру. 

  • През 1876 г. се построява първата пивоварна фабрика в България, „Света Петка“.

  • През 1876 г. започва работа първата парна бояджийска фабрика „Пенков-Павлов“.

​

Поради удобните връзки с Цариград, през 1836 г. Русчук (Русе) е избран за вилаетски център, което стимулира неговото развитие. Тук са се намирали почти половината от промишлените предприятия в Дунавския вилает – Корабостроителницата, Барутната фабрика – една от най-големите на балканите, железопътно-ремонтното предприятие – Тракцията, обслужващо първата жп линия Русчук-Варна, Вилаетската печатница, двете най-големи парни мелници в Османската империя. 

 

Открити са консулства на Австро-Унгария (1849 г.), Русия, Великобритания, Италия и Прусия (1853 г.), Франция, Белгия, Холандия (1864 г.), Румъния, Испания и Гърция, което допринася за разширяването на търговско-икономическите връзки на града с чужбина. Русе е един от най-големите центрове на българското Възраждане и важно средище на българското национално-освободително движение. Русенският революционен комитет два пъти се определя за централен за вътрешността на страната. Освободителните борби в Русчук се свързват с имената на Баба Тонка, Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Георги Икономов, Иларион Драгостинов и др.

След Освобождението (1878 – 1887)

Съвременната история на Русе започва на 20 февруари 1878 г., когато руските войски на генерал Тотлебен влизат в града и слагат край на османско владичество. Като единствено официално име е установено успоредно използваното на Русчук българско име Русе.


След Освобождението Русе е водещият български стопански и културен център и най-голям град в Княжеството. Седалище е на българското Дунавско корабоплаване. Интензивното строителство променя неговия архитектурен облик и го доближава до големите европейски градове. В периода 1878 – 1944 г. в Русе се създават 416 промишлени предприятия – 164 са предприятията от областта на шивашката, текстилната, кожарската промишлености, 108 са фирмите от хранително-вкусовата промишленост, алкохолно производство, 41 фирми произвеждат химически изделия, 57 – металообработване, машиностроене, електропроизводство, 36 – дървообработване, 10 – керамика и огнеупорни материали.

​

За няколко десетилетия градът е важна връзка между Европа и България. Неслучайно в този период Русе е първенец в редица нововъведения:

  • През 1878 г. Русе става първият град в България с градоустройствен план, изработен от руските военни инженери Ожио и Николай Копиткин. За първи път в България се появяват бордюри, тротоари и улични газови (с керосин) фенери. През 1899 г. главните улици на града били покрити със закупените от Франция павета от Санрафаеловите кариери; 

  • През 1879 г. в Русе се създава Дунавската флотилия и първото земеделско училище „Образцов чифлик“, днес – Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“; 

  • През 1880 г. в Русе Иван Ведър полага началото на първата масонска ложа в княжество България – „Балканска звезда“;

  • През 1881 г. е построен първият метален кораб;

  • През 1881 г. е създадена първата частна банка „Гирдап“;

  • През 1881 г. е учредено морско училище под името Морско машинно училище, което през 1900 г. е преместено във Варна;

  • През 1881 г. е създадена първата фабрика за обработване на кожи на Валентин Месетич и Тасо Елич;

  • Първата частна банка в България – „Гирдап“

  • През 1883 г. гордост на Русе става построената от австрийския индустриалец Йозеф Хаберман „Първа българска парна пивоварна“, проектирана от чеха Густав Новак; 

  • През 1883 г. е построена първата метеорологична станция;

  • През 1883 г. бележи още една новост – първата българска фабрика за сапун на Кръстю Йорданов;

  • Първото не само в България, но и на Балканите, немско училище (Deutche Schule) е открито през 1883 г. 

  • През 1884 г. е основано Първото аптекарско дружество в България.

  • През 1884 г. тук е открит първият клон на БНБ извън столицата

  • През 1885 г. в Русе се създава първото Българско техническо дружество;

​

В Русе първият български княз Александър Първи Батенберг има дворец на улица „Княжеска“ (сега сградата на Кукления театър). В нея и близкия, но днес несъществуващ, хотел „Ислях хане“, той посреща румънския, сръбския и шведския крал, заедно със съпругите им. Популярно сред русенци схващане е, че сградата на Регионалния исторически музей е била използвана за резиденция на българския владетел. Сградата е първата обществена сграда в Княжеството, но никога не е била дворец на княз Александър Първи Батенберг. 

Съединението и неговата защита (1887 – 1906)

  • През 1887 г. започва работа първата българска плетачна фабрика на Д. Люцканов;

  • През 1890 г. е учредена Първа българска търговска камара в България;

  • През 1890 г. в Русе е създадена първата българска фабрика за мебели на Соломон Алкалян;

    През 1891 г. е създадено първото застрахователно дружество „България“;

  • През 1896 г. е построен първият ръчно задвижван асансьор в България. Намира се е в сградата „При Чикаго“ (сега на ул. „Пирот“ 5). В нея са се помещавали хотел, ресторант и модна къща за шапки. Задвижването е ставало ръчно от няколко здрави мъже. Асансьорът е стигал до покрива, където е била лятната градина на ресторанта. 

  • През 1897 г. се е състояла първата кинопрожекция в България, в заведението на Марин Чолаков в Русе. Собственик на кинематографическата машина и организатор на събитието бил Георги Кузмич. Той прожектира филм, който показва посрещането на цар Николай в Париж, един от парижките площади и движещ се влак. Месец по-късно, на 22 март, се организира и първата прожекция в София.

​

В Русе по това време работят първата фабрика за сода и лимонада „Лоза“, първата българска фабрика за вратовръзки на С. И. Халасъ и първото столярно дружество „Първий Май“. Тук е роден и първият дипломиран български пилот – Симеон Петров. 
Според „Mеждународния алманах за България – 1898 г. – стр. 443“ през 1898 г. в Русе има 4 печатници, 4 тютюневи фабрики, 2 фабрики за сода и лимонада. Най-големите предприятия са „Братя Бъклови“ – търговия на едро; Акционерно спестително дружество „Гирдап“; Българска търговска банка; Застрахователно дружество България; Химическата фабрика за мастила, восъци и лепила на Филип Симидов; Фабриката за кюнци и пещи – „Труд“; Фабриката за патрони на Йосиф Цанков, Паяков, Израелов и Сие; Парната дъскорезница на Хараламби Петков и Син; Столарската фабрика на Бр. Чернев; Железарската фабрика на Вилхелм Беман; Фабриката за картонени изделия и велосипеди на Нойвирт и Вебер; Фабриката за цигарени книги на Грацияни и Леви; Химическата фабрика за вакса и вазелин на Стефанов Томов и Сие; Фабриката за сапуни на В. Бъчеваров; Фабриката за сапуни на Бр. Дикрянъ и Меликсетян; Кожарската фабрика на Цѣнковъ, Павловъ и С-ие; Фабриката за горни и долни ризи на И. Халачов; Фабриката за бонбони на Н. Кръстев; Пивоварната фабрика „Света Петка“; Фабриката за пиво на наследниците на чешкия индустриалец Йозеф Хаберман;

Социализъм (1944 – 1990)

Политическата промяна в страната от 9 септември 1944 г. е съпроводена с масови арести и убийства и в Русе. В затвора влизат около 1300 русенци: политици, юристи, журналисти, банкери, фабриканти, търговци, лекари, учители и пр. Мнозина други, сред които се оказват и потомците на Баба Тонка, мистериозно изчезват. Народният съд в Русе издава 100 смъртни присъди на свои съграждани, от които 53 са изпълнени. Извършена е експроприация, с което се унищожава частното предприемачество в града. 

​

С налагането на социалистическия строй Русе загубва своя аристократичен облик. Заличава се стопанският, политически и културен елит на града. 

​

Тласък в развитието на града става построяването на Дунав мост през 1954 г. и бързата индустриализация. Развиват се машиностроенето (корабостроене, тежко машиностроене, производство на металорежещи машини, производство на селскостопански машини, електроника, приборостроене и др.), химическата (нефтопреработване, производство на бои) и леката промишленост. Изградено е голямо пристанище. Завършен е ТЕЦ – Русе, който е трети по мощност в България след „Марица-Изток“ и ТЕЦ „Варна“. Във връзка с откритите нови производства и нуждата от квалифицирани кадри за промишлеността се откриват профилирани училища – техникум по зърносъхранение, техникум по индустриална химия, техникум по корабостроене, техникум по ж.п. транспорт, техникум по строителство и техникум по механотехника. Градът става университетски център. Построяват се сградите на Операта, Дома на културата, Централна жп гара и гара Разпределителна. 

​

Русе е първият български град, в който се гледа телевизия – Румънската първа програма TVR1 от 1956 г.

​

В началото на 60-те години Градският народен съвет решава да събори храмът „Всях Светих“, паметник с архитектурно и историческо значение, и на негово място да построи храм-костница на възрожденците, погребани в Русе, но премахвайки православната символика. Църквата е съборена на 26 октомври 1975 г, десет години след нейното принудително затваряне; през 1965 г. останките на 39-ма известни българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и други са изровени от гробовете и препогребани в Пантеона на Възрожденците.


В следващите десетилетия в града са устроени и познатите за времето на социализма масови панелни жилищни комплекси – „Дружба 1“, „Дружба 3“, „Чародейка“, „Здравец“, „Изток“ и др. В средата на 70-те години на 20 век автомобилното движение се отклонява от главната улица („Александровска“), която се превръща в пешеходна зона. Съборен е един от символите на града – „Стъклената будка“. 


В началото на 80-те години Русе навлиза в труден период от своята история. В Гюргево се построява химическият завод „Верахим“, който обгазява града в продължение на почти десет години и се отразява пагубно върху неговото развитие. Населението започва да намалява, като само между 1985 и 1992 г. Русе е напуснат от 15 хиляди души – както заради обгазяването, така и заради изселване на български турци. Въпреки цензурата в медиите относно обгазяванията в града, на 28 септември 1987 г. се организира първата публична демонстрация – опит за граждански натиск по време на социализма. На екопротеста пред сградата на тогавашния партиен дом се събират около 500 души с искания за чист въздух. Създава се Обществения комитет за екологична защита на Русе, зад чиято кауза застават редица български интелектуалци. На 10 февруари 1988 г. се провежда и най-масовият протест – „демонстрацията на майките с количките“. Създава се Независимо сдружение „Екогласност“. След 1989 г. румънският завод работи с минимална част от своите мощности и обгазяванията постепенно спират до 1991 г.


През периода започва проектирането на множество обществено значими сгради, чието строителство продължава повече от 20 години. Навреме се завършва само бившият Партиен дом, подслоняващ днес областната и общинската администрация. Построяват се и двете най-високи сгради в града – хотел „Рига“ (1972 г) – 84 m и Телевизионната кула Русе (1987 г) – 204 m. В края на 90-те год. е завършен Хирургическият блок на Окръжната болница. Остава недовършена новата част на Доходното здание, не е доведено до край строителството на Историческия музей и на Екомузея в Русе, части от булеварди и подлези. Сградата на Старата музикална гимназия, паметник на културата в еклектичен архитектурен стил, съчетаващ елементи от стиловете неокласицизъм и неоготика, е силно засегната от земетресението в Стражица и затворена до ден днешен. Изливат се основите на спортна зала с капацитет от 5000 места.


По време на преброяването през 1985 г. се отчита население от над 186 000 души.
През този период е създаден и герба на гр. Русе от архитект Петър Сергев.

Балкански и световни войни (1906 – 1944)

  • През 1906 г. за първи път се извършва внос на автомобили в България от автокъща „М. Вебер“, чийто основен предмет на дейност до този момент е била производството на велосипеди. През 1912 г. русенската фирма става официален представител на немския производител на автомобили NSU Motorenwerke.

  • През 1908 г. заработва първата българска фабрика за железни кревати и мебели на Юрданов, Тонев и Казанджиев. Те поставят модата по таблите да се рисуват пейзажи.

  • През 1911 г. започва строеж на електрическа централа от фирмата „Siemens-Schukert“. През 1916 г. светва уличното осветление в града. Официалното откриване на централата става на 17 февруари 1917 г. След София и Варна, Русе е третият електрифициран град в страната. 

  • През 1913 г. Белгийски предприемачи и инженери изграждат най-големия тогава захарен завод в България. Предприятието е построено с концесия за 25 години, сключена между тях и община Русе през 1910 г.

  • През 1927 г. в Русе е открита първата чорапена фабрика в България – Фазан

  • През 1933 г. Братя Вешкови построяват рафинерия със свои средства и образуват „Първа българска петролна индустрия“. 

​

Между I-та и II-та световна война, след завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява. Закриват се почти всички консулства на чужди страни (днес в Русе съществуват само две консулства). Само за периода 1919 – 1920 г. от Русе е изнесен капитал на стойност 40 млн лева.  Идеята за градски трамваи не се реализира. Връщането на Южна Добруджа на България през септември 1940 г. създава условия за възстановяване на водещата му роля. Той е определен за областен център, оживява се стопанската дейност.

 

Присъщо за архитектурата на сградите от този период е масовата употреба на желязо, бетон и стъкло. По това време се построяват Пощата (сега наричана „Старата поща“) – 1930 г, Речна гара – 1931 г., Товарна гара – 1935 г., Градските Хали – 1939 г. и Съдебната палата – 1940 г. Бурното развитие на града в този период се свързва изключително с името на кмета инж. Кирил Старцев. Знаково за периода на неговото управление е преустройството на централния градски площад. Паркът с ограда и врата, която се заключва вечер, се превръща в открита градина, а главната улица вече функционира като главна пътна артерия за градския транспорт. В емблематично място за срещи на поколения русенци се превръща „Стъклената будка“ – спирка павилион, построена на мястото на Градското казино. Благоустроен с твърда настилка, тротоари, парапет и кестени е и крайбрежният булевард. Построен е „Мостът на въздишките“, който става любимо място на русенци. Започва строителството на голяма модерна баня и разширяване на електрическата централа. Много грижи се полагат и за изграждане на инфраструктурата на града – водоснабдяването, канализацията и електрическата мрежа. 

Демокрация (1990 – сега)

През втората половина на 90-те год. на 20 век Русе се отърсва от знаците на комунизма. Демонтират се паметниците на Ленин и Георги Димитров в целия град. Преименуват се булеварди и улици. Извършва се и „голямата въртележка“: Съдът се връща в Съдебната палата, БКП се премества в старата си сграда, която наскоро след това е предоставена на Музикалната гимназия, а общината се нанася в новата сграда на Партийния дом.
Цялостната икономическа криза в България обаче се отразява и върху развитието на Русе. Повечето големи предприятия в града западат, а безработицата се увеличава. Това води до нови изселнически вълни. След 2000 г. градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции. Икономиката на града е положително повлияна от присъединяването на България към Европейския съюз, което засили трансграничното сътрудничество с Румъния, а инвестициите под формата на европейски средства рестартираха отдавна преустановени инфраструктурни проекти. За периода от 2007 г. до 2015 г. са сключени договори с 144 бенефициента за 204 европейски проекта, като инвестираните в града средства са на стойност 166 млн лв. 


След десетилетия строителство, през 2010 г., е открит новият корпус на Русенския университет. През 2011 г. централната градска част е обновена посредством европейски проект на стойност 10 млн. лв. В експлоатация е пуснат първият сух фонтан в България. През същата година е открита обновената Русенска опера. Построява се пречиствателната станция за отпадъчни води, част от интегрирания воден проект на града, финансирана по програма ИСПА на ЕС на обща стойност от 57 млн. евро.


През 2012 г. приключва проект на Регионалния исторически музей за „Възстановяване и социализация на римската крепост Сексагинта Приста“, финансиран по оперативна програма „Регионално развитие“ в размер на 1,2 млн. лв. На 10 октомври 2013 г е открит модерен конферентен комплекс към университета, кръстен на името на Игнат Канев, дарил 2 млн лева за изграждането му. „Канев Център“ разполага с многофункционална зала за 800 места, сцена с площ 120 m², заседателна зала със 70 места, конферентна зала със 100 места, оборудвани с най-модерни системи за осветление, озвучаване, презентации и симултантен превод. Новата сграда на речната информационна система БулРИС, осигуряваща по-ефективно и безопасно корабоплаване по река Дунав, е открита през 2014 г. Осъществен е проект за благоустройство на старата централна градска част през 2014/15 г., който я свърза с „новия“ център, намиращ се на площад Свобода. Поставен е паметник на родения в Русе световноизвестен писател-нобелист Елиас Канети.


Русе бе кандидат за Европейска столица на културата 2019  с концепцията „Русе – град на свободния дух“. През 2014 г. Доходното здание става „Емблематична сграда на годината“, инициатива целяща да популяризира значимите обновени през последните години обекти, неизменна част от културно-историческото наследство на България. Първият по рода си за България международен фестивал на ледените фигури „Русе Айс Фест“ продължи традицията от една от най-големите атракции от 20-те до 50-те години на 20 век – необичайните творби на Денчо Ножаров пред сладкарницата „Швейцария“ в центъра на стария Русе.

​

Проекти, които бяха завършени през 2015 г. са:

  • Реконструкцията на булевард Тутракан;

  • Пробива под жп.линията към кв. Родина;

  • Основен ремонт на „Кръгово Оборище“ и изграждане на подлез;

  • Интегрирана система за градски транспорт на град Русе, на стойност 29 млн лв.;

  • Булстрад Арена, многофункционална зала с капацитет между 5100 до 6200 човека, официално открита на 23 юли, 2015 г. с концерт на Лили Иванова.


Русе е „Европейски град на спорта“ през 2016 г.


Дългосрочните инфраструктурни проекти, които предстоят да бъдат осъществени през новия програмен период 2014 – 2020 г. са на стойност 147 млн. лв., в четири направления – „Градска среда“, „Образователна инфраструктура“, „Културна инфраструктура“ и „Социална инфраструктура“. 

  • Надлез между кв. „Родина 3“ и кв. „Чародейка“ (в района на ул. „Кадин мост“ и ул. „Опълченска“);

  • Реконструкция на бул. „Придунавски“. Реконструкцията и рехабилитацията на пешеходната среда по улиците „Славянска“, „Райко Даскалов“, „Баба Тонка“ и „Църковна независимост“, с което ще се подобри достъпността с кея. Изграждане на зона за обществен отдих по крайбрежната ивица на гр. Русе в района на жп прелеза на Речната гара до ул. „Мостова“. Реконструкция на бул. „Придунавски“ в участъка от бул. „Цар Фердинанд“ до Речната гара.

  • Рехабилитация и реконструкция по ул. „Шипка“, в участъка от ул. „Чипровци“ до бул. „България“;

  • Ремонт и мерки за енергийна ефективност на Комплекс за социални услуги за деца и семейства. Ремонт на учебни заведения, дворни пространства и подлези на ОУ „Олимпи Панов“ и ОУ „Любен Каравелов“, ОУ „Иван Вазов“, ОУ „Отец Паисий“, ЦДГ „Пинокио“ 1, ЦДГ „Пинокио“ 2, ЦДГ „Русалка“ 1, ЦДГ „Русалка“ 2. Мерки за енергийна ефективност. Изграждането на нова детска градина в централната градска част и на нова ясла в кв. „Родина“ 3. Изграждане на дневен център за стари хора в „Родина“ 1, на ъгъла на ул. „Димчо Дебелянов“ и ул. „Чипровци“. Изграждане на социални жилища за настаняване на лица от малцинствени групи и социално слаби лица;

  • Обновяване на градината на площад „Д-р Мустаков“ и ул. „Иван Вазов“ в участъка от площада до ул. „Борисова“ ;

  • Изграждане на голяма детска площадка и фитнес площадки на открито в Парка на младежта;

  • Основен ремонт, реставрация и консервация на сградите на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – гр. Русе. Ремонт и въвеждане на мерки за енергийна ефективност за читалищата „Зора“ и „Васил Левски“.

Проекти по програма INTERREG V-А Румъния – България 2014 – 2020, с които община Русе кандидатства:

  • „Добре развита транспортна система в еврорегион Русе – Гюргево за по-добра свързаност с трансевропейската транспортна мрежа TEN-T“

  • „Развитие на поречието на река Дунав за по-добра свързаност на еврорегион Русе – Гюргево с Паневропейски транспортен коридор №7“

  • „Реконструкция и експониране на емблематични културни обекти с висок туристически потенциал в еврорегион Русе – Гюргево“

  • „Валоризация на общото местно и европейско нематериално културно наследство чрез интерактивен музей“

  • „Създаване на общ център и база данни за управление на риска и територията по река Дунав“

bottom of page